Микробиалните или т.нар. „живи торове“ са вещества, които съдържат живи микроорганизми, които при прилагане върху семена, повърхности на растенията или почва колонизират ризосферата или вътрешността на растението и насърчават растежа чрез увеличаване на предлагането или наличието на основни хранителни вещества към приемното растение. Тези торове добавят хранителни вещества чрез естествените процеси на азотно фиксиране, разтваряне на фосфора и стимулиране растежа на растенията чрез синтеза на вещества, стимулиращи растежа. Очаква се за в бъдеще микробиалните торове да намалят значително употребата на химически торове и пестициди.

Микроорганизмите, които се съдържат в тях възстановяват естествения хранителен цикъл на почвата и изграждат почвени органични вещества. Чрез използването им се отглеждат здрави растения, като същевременно се подобрява устойчивостта и здравето на почвата. Тъй като те играят няколко роли, предпочитан научен термин за такива полезни бактерии е ” ризобактерии, стимулиращи растежа на растенията ” (PGPR). Ето защо те са изключително благоприятни за обогатяване на почвеното плодородие и за задоволяване на нуждите от хранителни вещества на растенията чрез доставяне на органичните хранителни вещества чрез микроорганизми и техните странични продукти. Следователно, тези торове не съдържат никакви химикали, които са вредни за живата почва.

Микробиални торове, съдържащи микроорганизми от родовете Rhizobium , Azotobacter, Azospirillium и синьо-зелени водорасли (BGA) се използват от много дълго време. Инокулат от Rhizobium се използва предимно за бобови култури. Azotobacter може да се използва с култури като пшеница, царевица, синап, памук, картофи и други зеленчукови култури. Azospirillum се препоръчва предимно за сорго, просо, царевица, захарна тръстика и пшеница. Синьо-зелените водорасли, които принадлежат към рода на цианобактериите (род Nostoc, Anabaena,Tolypothrix, Aulosira и др.) фиксират атмосферния азот и се използват като инокулати за култури от неолющен вид. Бактериите от род Anabaena в симбиоза с водна папрат (под Azolla) допринасят с до 60 кг/ха за сезон азот, като също така обогатява почвите с органична материя.

Други видове бактерии, т.нар. фосфат-солюбилизиращи (разтварящи) бактерии, като например Pantoea agglomerans щам Р5 или Pseudomonas putida щам Р13,  са в състояние да разтварят неразтворимия фосфат от органични и неорганични фосфатни източници. Всъщност поради имобилизирането на фосфатите от минерални йони като Fe , Al и Ca или органични киселини нивото на наличния фосфат (Pi) в почвата е доста под нуждите на растенията. В допълнение, химичните фосфорни торове са също така имобилизирани в почвата, така че по-малко от 20% от добавения тор се абсорбира от растенията. Поради това намаляването на ресурсите от фосфор от една страна и замърсяването на околната среда, произтичащо както от производството, така и от приложението на химически фосфорни торове, от друга страна, вече изискват използването на фосфат-солюбилизиращи (разтварящи) бактерии или т.нар. фосфатни микробиологични торове.

Употребата на микробиални торове има следните предимства:

• Това са средства за фиксиране на наличните хранителни вещества в почвата
• Тъй като торът е технически жив, той може симбиотично да се свързва с корените на растенията. Включените микроорганизми могат лесно и безопасно да преобразуват сложните органични материали в прости съединения, така че те да бъдат лесно усвоени от растенията. Функцията на микроорганизмите е с голяма продължителност, което води до подобряване на почвеното плодородие. Микробиалните торове увеличават добива на културите с 20-30%, заменят химическия азот и фосфора с 25% и стимулират растежа на растенията. Също така осигуряват защита срещу суша, болести и други неблагоприятни фактори.
• Микробиалните торове са рентабилни спрямо химическите торове. Те имат по-ниски производствени разходи, особено по отношение на използването на азот и фосфор.

Източник: Wikipedia

Микробиалните торове, предлагани от Агри Баланс можете да видите в ПРОДУКТИ ˃ Микробиални торове